Седемте изкушения на Златния Орфей

Създаването на скромния домашен конкурс, който бързо се трансформира в международния фестивал „Златният Орфей“, е резултат от множество влияещи фактори. Те включват географски и климатични условия, политическа обстановка, икономически аспекти, социална динамика, културни особености и психологически нагласи. Не на последно място са пропагандните и рекламни стратегии, както и идеологическите рамки при тоталитаризма. Всеки от тези фактори носи различна тежест; макар да можем да ги подредим по важност за целите на това изследване, познанието им - индивидуално и в комбинация - е необходимо условие за точното разпознаване на фестивала в контекста на нашето културно развитие. Само така можем адекватно да оценим многобройните функции на „Златният Орфей“ (като социална, психологическа, естетическа, познавателна, селективна и декоративна), които показват духа на времето преди и след желязната завеса. Освен това ще успеем да анализираме как той съответства на глобалната музикална индустрия през период с двойнствени стандарти от страна на тоталитарния режим. Разбирането на предпоставките е особено важно поради растящата фалшива носталгия към фестивала – митологията му след демократичния преход често се подкрепя от самозвани медийни фигури, много от които не са били дори родени по време най-силните години.

Историческият контекст около „Златният Орфей“ и развитието на българската поп музика след Втората световна война трябва да търсим във втората половина на 50-те години минало столетие. Той задължително трябва да бъде свързан с ускореното изграждане на първите курортни комплекси по Черноморието ни (които благодарение основно на четирите "S" – Лято (Summer), Море (Sea), Слънце (Sun) и Пясък (Sand) – дължат успеха си първо Богу и после хан Аспарух до 1944 г.). През началните две десетилетия те натрупват голямо количество разнообразна жива (!) музика с развлекателен характер. Това също кореспондира със световната тенденция след войната започнала през 1947 г., особено във Франция.