Легенди за Тъмната гора: Помагайте, тролове!

„Аз съм леминг. Трябва да скоча, защото такова е поведението на лемингите.“ Той погледна надолу и се поколеба. „Разбира се, не скачаме постоянно...“ Бертрам изпита съчувствие към бедното животно. „Мисля, че само веднъж.“

Бертрам обича звука на птиците и шума от вятъра сред тревата; радва се на топлината на слънцето върху гърба си. Всичко това би било нормално за човек, но той не е такъв – Бертрам е трол.

Троловете никога не излизат през деня, тъй като светлината от слънцето ги превръща в камък моментално. Това е урок, който всички малки тролове научават още от ранна възраст при майките си. Те никога не завързват приятелства с дребни животинки и (за щастие) нямат задължението да будят спящи принцеси с целувка или пък да работят като куриери за пица. Но Бертрам определено не е обикновен трол, което му носи късмет когато сенката от Скиптъра на Тролските крале покрива града Средгорски мрак…