Мистерията на живота

Основната грешка на човека е, че в определен момент се е откъснал от единството на живота. Точно тогава у него се е появило самоосъзнаването, което го е дистанцирало от околната действителност. Тази изолация му носи страх и тревога. Желанието му да се върне към цялостността на съществуването води до дълбок копнеж по Върховното. Човекът смята, че духовните стремежи като Бог, Истината и Реалността могат да му помогнат да възстанови връзката си с "цялото". Но самият опит за интегриране с универсалната целостност всъщност увеличава разделението му. Изолирането не принадлежи на естеството ни; обаче именно тази изолация поражда стремежа към търсене на начини да бъдем част от природата. Природата на мисълта обаче предизвиква проблеми вместо да предлага решения.