Обикновеният човек през Средновековието

Лицето, за което ще говоря, не е рицар или духовно лице; той не е нито епископ, нито "велик", а още по-малко буржоа, търговец, земевладелец или образован човек. Това е индивид, който се тревожи от дъжда, вълка и виното, сандъка със златни монети, ембриона и огъня. Той мисли за съседите си и леглото си; всичко това са теми, които обикновено се обсъждат само при специален повод или поради претенциозност и често преминават през изкривяващата призма на политическите структури, социалните йерархии и правните разпоредби. Затова тук няма да откриете икономически анализи или теории за развитието на производството или класовите конфликти; вместо това става въпрос единствено за бедния човек от ежедневието. ... Дали успях да формулирам ясно целта си? Сега остава само да я реализирам.

И несъмнено тя вече е постигната. Установеният френски историк медиевист Робер Фосие използва необичаен подход към Средновековието – такъв който буди интерес. В страниците на неговото произведение читателят може да срещне "простолюдието" – тези девет от десет мъже и жени, които рядко биват споменавани защото самите те рядко говорят; техните страдания и радости наподобяват нашите значително. Човекът просто представлява двукраки бозайник - "човешко животно", независимо от времевия период в историята на човечеството в който живее.