Мрежите на прехода. Какво всъщност се случи в България след 1989 г.?

Преходът, разглеждан от перспективата на изчезващото социалистическо общество, представлява финалната битка между партийните и икономическите елити. Той легализира частната собственост и освободи индивидуалното предприемачество, но в същото време разруши корпоративните структури на българската икономика. Държавните предприятия, останали "осиротели", се оказват с нарушени технологични връзки и уязвими на политическия, синдикален и друг извъникономически натиск от новоизлюпилите се финансови групировки след конфликта в номенклатурата. Въпреки това тези групировки не успяват да достигнат силата на руските или украинските олигарси. През средата на 90-те години сблъсъкът между „елита на перестройката" и новото ръководство на БСП проваля добре замислен план за завладяване на страната чрез контрол над финансова система, търговия и масова приватизация.

„Молекулата на конверсията", която е ключова за тази стратегия, включва: политик с влияние върху решения (като приватизация, лицензии), банкер предоставящ кредити без следи; управител на фирма, печелеща от държавни предприятия; представител от съдебната власт или силови структури като гарант за спазване правилата; чиновник в администрацията като свързващо звено между тях; медиа осигуряваща легитимност за процеса. Процесът „делегиране“ означава прехвърляне на ресурси между участниците.

Целта на настоящата книга е „скандална": да бъдат изложени истини често неизказвани въпреки че са известни. Чрез осветяване „на скритите полета" по време на прехода и определяне реалните центрове на власт (чрез взаимодействие различни мрежи) книгата цели да предскаже непредвидените линии промяна в българското общество във връзка с последствията от прехода и бъдещето му в контекста европейските и глобални мрежи.