Историята на Рим. Т.5 /От основаването на града /

Тит Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) е най-известният историк от Рим, роден в Падуа, разположен в Северна Италия. Неговото произведение за историята на Рим е сред най-влиятелните текстове на античната литература и от всичките 142 книги, които първоначално са съставлявали труда му, до нас са достигнали само 35.

Ливий живял през времето на Август – период на сила, развитие и експанзия за римската империя. Въпреки че неговата хроника включва легенди и драматизирани сюжети, тя се счита за важен източник по историята и предоставя прозорец към духа на Рим, който стои зад възхода на една от най-мощните държави в Античността.

В един момент Сенатът свикал заседание и наредил на военните трибуни с консулски правомощия да сключат мирно споразумение с нашествениците. Договорката била постигната след преговори между военния трибун Квинт Сулпиций и царя на галите Брен; цената за народа му, който скоро щял да доминира почти над целия свят, била установена на хиляда фунта злато. Освен това самото споразумение било обременено с допълнително унижение: мерките за тежест от страна на галите били фалшифицирани и когато трибунът отказал да ги използва, нахалният гал хвърлил собственото си оръжие върху везните. Тогава били произнесени думите: „Тежко на победените", което било непоносимо за римляните (V, 48, 8-9).