Парфюмът. Историята на един убиец/ тв.к.

Романът е публикуван на 42 езика и има тираж от 15 милиона копия. „Парфюмът” разказва за ужасяващото същество Жан-Батист Грьонуй, роден в дъното на обществото във Франция през XVIII век. Неговата мечта е да създаде аромата на идеалната жена, която Бог е замислил за любов и изкушение. Убийствата, които извършва, са само средство за постигане на желаното ухание.

Историята привлича читателите с комбинацията от ужас и красота около един чудовищен герой с невероятно обоняние.

Книгата оставя дълготрайно впечатление и оказва силно влияние.
Според Тайм Мегазин

Екранизацията на „Парфюмът” се превръща в голямо филмово явление
Проектът е ко-продукция между Франция, Испания и Германия.
В главните роли участват звездите Дъстин Хофман и Алан Рикман.
Жан-Батист Грьонуй играе Бен Уишоу, а Рейчъл Хард-Ууд изпълнява основна женска роля.
Режисьор: Том Тиквер
Филмът разполага с бюджет от 50 милиона евро.
Само в първите 24 часа след премиерата му го гледат 250 хиляди души, като инвестициите се възвръщат още през първия уикенд.
Очаквайте филмовата премиера на „Парфюмът” в България.

ПЪТЯТ НА „ПАРФЮМЪТ” КЪМ ЕКРАНА
ТОМ ТИКВЕР – режисьор (Бягай Лола; Принцесата и войнът) открива романа “Парфюмът”, когато е едва двадесетгодишен. В този период той предпочита съвременна литература над историческите произведения. Но романът веднага го грабва със своята уникалност и универсално послание. Основното чувство при прочита му било "мрак". Според него книгата съдържа ослепителни описания на исторически сцени с драматични моменти: раждането на бебе по време на рибния пазар или жестоките убийства на идеализирани жертви водят до театрална развръзка.

„Драстичността в творчеството на Зюскинд шокира“, казва Тиквер - тя запечатва суровия живот до самата му същина. И тогава както и сега най-впечатляват моментите, когато историята успява да представи нежна трагедия под физически тревожеща форма.”

На какво се дължи успеха според Тиквер? „Изумявам се как странник от XVIII век може да привлече толкова много читатели от XXI век.” Започвайки разговори сред приятели относно романа, той установява, че всеки човек счита книгата за свое лично пространство – зловещо или тъжно тайство към което не искат друг да им пречи.

Героят Грьонуй представлява трагична фигура – самотник без социална идентичност; подобен ли е героят таксист от Робърт де Ниро? Вероятно Зюскинд предвиждал подобно отношение към героя си — наподобяващо нашето собствено участие в неговото престъпление докато сме свидетели как неизбежният край приближава.

Тиквер забелязвал важен социален аспект: финият вкус бил достъпнен само за богаташи през онези времена; бедният младеж използвал своето обоняние за да постигне върхови достижения — нов мирис който прави звезда точно както поп идолите днес стремящи се към недостижим идеал.“

Снимането поставило огромни предизвикателства пред целия творчески тим – те прекарват значително време в Грас — световната столица нат парфюмерийните изделия.“ Там работят известните експерти ‘нос’ , почти музиканти със абсолютен слух”, добавя Тиквер . Повечето информация взета направо от тях.”

Как избрали актьорския състав? Процесът бил трудоемък— агентка насочила Тимкер към Бен Уишоу—талантлив английски актьор по времето когато играл Хамлет.,

И веднага го одобрил! Изборa помежду женските персонажи бил сложнее но пък наличноста била по-голяма; що касае Балдини — образа който винаги рисувал беше единствен Дъстин Хофман!

Бернд Айхингер—продуцент (Приказка без край) чете романа още през ’80 години ,след което пожелава незабавно права за адаптация но авторитетния писател отказвал повече години– цели петнадесет!

През година две хиляди Бернд усетил готовността у Патрик Защо тази книга стана толкова популярна ? Отговорена кратко :“ Парфюмънт оставай оригинален.” “Но,” добавял Айхингер,” Не я определяйте предварително”.

Не ставай криминална история въпреки подзаглавие “Разказване убийство”— това всъщност разглежда индивидуални несъвместимости преживяване обществени различности..

Как решавали ще работят именно с Том? Работейки паралелено сценарий написването процес продължил така явно разбрал правилната личност дошла .

Другият сценарист Андрю Бъркин споделя специфичния аромат символизиращ книгосветлинката--“мускус…дубова кора…” смее гордо!”

БЕН УИШОУ(Главная ролята)
Определял героя като социопат страдащи недостатъчности.. С редкия талант способен селектира отличителните мириси.. Поначало желая подреди света човешки начин .. после потопиха задушили тези усещане ...катастрофально поражение неминуемо …

Любимити мириси Бена включвали... лагер огън …дождевица..
ДЪСТИН ХОФМАН роля Балди ни споделя философии перфектность парфюми ...персонаж фиксиран постоянсто просто хора различаваме...
Отношението им прилича отношения Моцарт-Салиери двама таланта единичной магической способностью."