Непознатата Волжка България

Непознатата Волжка България

Волжка България представлява друга важна българска държава през Средновековието, която е значително по-голяма от Дунавска България, дори и в периодите на нейния разцвет при цар Симеон. Тази територия често се нарича страната на "външните", "велики" или "сребърни" българи. Успехът ѝ произтича от добре организираното социално устройство и справедливото законодателство. Поради това тя успява бързо да интегрира съседните номадски племена и народи в своите граници. Към края на IX и началото на X век Волжка България обхваща значителни площи в Евразия - територии от северната част до Карско море и Каспийско море (известно като Българско), както и земи между устието на река Ока до устието на река Енисей.

Важно е да отбележим, че тази версия на България продължава да съществува днес като духовен и етнографски регион, включващ предимно Татарстан, Чувашия, Башкорстан и други близки области с мюсюлманско и християнско население. За жалост, „другата България“ остава малко известна сред жителите на Дунавска България. Учебниците по история не споменават нищо за нея, въпреки активното участие на хората от Волжка България в Руско-турската освободителна война, включително шиенето на самарското знаме.

Създаването на Воложката държава е резултат от миграцията на сина на Кубрат – Котраг през VII век към север от Приазовието. Според византийските хроники: „Котраг преминал реката Танаис (Дон) и се заселил срещу първият брат..!“ Вероятно тук става дума за неговият по-голям брат Бат Баян с подчинените му племена под властта na хазарите.

Поначало племената водени от Котраг живеят главно покрай реките Дон и Донец. Десетилетие след десетилетие те започват да се местят към Волга в опит да избягат от заплахата представяна им от хазарите; името Волга вероятно произлиза именно от етнонимa „българи“. Мястото където Волга пресича река Кама — източният ѝ приток — става важно търговско средище.