Антология на модерната италианска поезия

Ако XIX век е свързан с развитието на модерната френска поезия, то италианската литература през този период може да се определи като време на значителни търсения и очертаване на важни граници в поетичните находки за XX век. Втората половина на века е особено знакова не само защото продължават да творят автори от ранга на Еудженио Монтале (лауреат на Нобелова награда), Салваторе Куазимодо (също носител на Нобелова награда) и Марио Луци, но и заради новите поколения писатели. Сред тях са Андреа Дзандзото, Мария Луиза Спациани, Пиер Паоло Пазолини и Едоардо Сангуинети, които със съдействието на следвоенните автори Маурицио Куки, Джузепе Конте и Чезаре Вивиани допринасят за обогатяването на вече установената традиция и създават мост към бъдещите литературни изследвания. Тази антология ще запълни една липса в българската културна среда, имайки предвид факта, че след 60-те години - когато сборникът "Осем съвременни италиански поети" под редакцията на покойния Драгомир Петров стана важно явление за българската поезия - не е имало подобно широко представяне на италианското изкуство в словесността.