Домина

Агрипина, жена на Клавдий и майка на Нерон, остава жива в спомените на своя предан служител Парменон. Той е обичал от разстояние своята божествена Домина и й остава верен до последния й миг, въпреки ужасяващата атмосфера и моралната деградация на епохата, в която живеят. Времето под властта на Тиберий и Калигула се характеризира с лукс и опустошение, предателства и нечовешка жестокост. В този контекст Агрипина трябва да води битки за себе си и за сина си като гладиатор - осъдена да се бори сама, за да оцелее или загине. С храброст и прозорливост тя успява да преживее сложните интриги и заговори около нея, дори когато безумният й брат Калигула управлява Римската империя. Единствената ѝ страст е любовта към сина ѝ Нерон; готова е да направи всичко необходимо той да стане император – дори ако това означава преминаване през трупове. Но реализирането на тази мечта бележи началото на нейния упадък - Агрипина отново попада в опасностите на арената: трябва или да убие, или сама да бъде убита.