Волни хоризонти/ Антология нова българска фантастика

Може ли българската фантастика да се нарече свободна птица? Ако е така, накъде желае да полети? Или по-скоро е затворена в клетка, която съчетава както фантастични, така и реалистични аспекти у дома си. Тя е окована от невидими вериги – рядък език и ограничени финансови възможности на читателите в страната.

Българската фантастика винаги е била независима и непокорна. Непризнание на ограниченията я характеризира. Но дали това не важи за всяка форма на фантастика? Може би някой ще спори с мен...

Но ако вземем предвид американската фантастика, тя не може да бъде смятана за напълно свободна; тя често следва модни тенденции и правилата на пазарната икономика, които понякога я отклоняват от истинския ѝ път. В много други държави опитите във fantastika са загубили националния си характер, стремейки се слепешком да имитират англоезичните образци.

Не трябва да забравяме как българската фантастика е оцеляла през трудности като мафиотско-партийния контрол върху печата и социалистическите условия, които задушавали всичко привлекателно за читателя. Особено строгата комунистическа цензура беше по-силна дори от тази в Съветския съюз.

С настъпването на промени в политическите и икономически отношения в България успяхме ли най-накрая да освободим нашата литература? Да, но вместо само ценни книги, нахлуха множество посредствени произведения от западната индустрия за масова продукция. Това стана нова конкуренция пред родната литература.

Въпреки това тази "птица" - българската фантастика - все още не може да излети извън границите ни. Не защото няма потенциал или желание; причината изглежда различна – магическата сила идваща отвътре.

За да завоюва място сред световните представители на жанра, нашата литература първо трябва да получи признание у дома си – добро име и реноме са ключови фактори. И именно родните фенове играят основна роля тук…

Уважаеми читатели, приемете предизвикателството с антологията „Волни хоризонти“ като нов опит за полет на българската фантастика! Отворете клетката й и наблюдавайте къде ще я занесе ветровете... А кой знае – може би ще можете даже сами да полетите с нея! Всички чудеса са възможни във света на въображението…
Емануел Икономов