Дневник по Балканската война

Никола Сотиров Додов е роден на 21 юни 1873 г. в град Дупница. Информацията за неговите родители е оскъдна, като се знае само, че те почиват скоро след Освобождението на България през 1878 г., оставяйки малкия Никола и още две сираци - брат му Димитър и сестра, чието име не е известно.

На 18 септември 1912 г. младши подофицер Н. Додов е мобилизиран в състава на 14-а опълченска дружина от 14-и Македонски полк към 7-а пехотна Рилска дивизия. На следващия ден той получава назначение за писар в управлението на дивизионната област и остава на този пост по време на Балканската и Междусъюзническата война. В тези години продължава да води стенографски дневник, който започва с бележките си от археологическия конгрес. След подписването на Букурещкия договор (28 юли 1913 г.) Н. Додов бива повишен в звание старши подофицер и се връща обратно в своята част с цел демобилизация.

Когато България влиза във Първата световна война, той отново бива мобилизиран и на 12 септември 1915 г. пристига на новото си място – писар в щаба на 7-и опълченски полк.

След катастрофалния край на конфликта Н. Додов се завръща към цивилния живот, където активно участва в местния клон на Българското туристическо дружество (БТД). Военните му записки започват с общата мобилизация от деня - 17 септември 1912 г., а те разкриват дълбоката морално-етична дилема пред която стои: патриотичното възпитание противоречи на убежденията му като пацифист и инстинкта му за самосъхранение. Той споделя със себе си: "Много ми тежи факта, че не мога да помогна повече за Отечеството си; готов съм да дам живота си за свободата na Македония, но трудно ми е да убивам хора или особено да участвам във физическа битка." Подобни размисли присъстват и другаде из текста, а наблюденията върху тиловото обезпечаване са безспорно ценни, тъй като обикновено остават незабелязани сред фронтовите проблеми. Заключителните редове показват колективната скръп след поражението.