Усмиряване на разума: Преустройството на БАН 1944-1953 г.

Тази книга се фокусира върху личности и събития от преди повече от петдесет години. Оценките, представени в нея, не трябва да бъдат използвани от настоящите критици на Академията. Убедена съм, че в трудните времена, през които преминава България, академичните институции играят важна роля за запазването на науката и нейното развитие.

Изследването е основано на документални материали от Централния държавен архив и Научния архив на Българската академия на науките. Анализирани са фондовете на Министерството на народната просвета, Комитета по науки, изкуства и култура, както и водещите органи на комунистическата партия. Използвани са протоколи от заседанията на Управителния съвет и Постоянното присъствие в Академията; дневници от клоновете; доклади; стенографски записи от общите събрания; рецензии за избор на нови членове; стенограми от научни дискусии; а също така финансово-административни отчети и различна кореспонденция относно бюджета и научната дейност. Особено ценни документи могат да бъдат намерени в личните архиви на Георги Димитров, Тодор Павлов и професор Спиридон Казанджиев. Интересен поглед към ситуацията предоставят кадровите досиета на българските учени.

Научният архив на Българската академия след 1948 г. предлага значително повече информация отколкото за периода 1946-1947 г., когато дори липсват публикуваните протоколи за изборы нови членове по традиция. Сведенията относно научната политика през първоначалните години след 9 септември 1944 г., налични в Централния държавен архив, са ограничени.