Държава & Църква - Църква & Държава в българската история

Под ръководството на Гиньо Ганев, Георги Бакалов и Илия Тодев е изготвен сборник, който съдържа произведения на автори като Г. Бакалов, Марко Семов, Бистра Николова, Христо Матанов, Андрей Пантев, Илия Тодев, Христо Темелски и много други.

„Екзархията не представлява само религиозна институция. Тя също така удостоверява официално българската национална идентичност. В известен смисъл екзархийският ферман определя границите на българските територии. Освен духовните си задължения екзархът разполага с важни светски правомощия в сферата на администрацията, финансите и съдебната система. В неговата отговорност попада народното образование, за което той има право да събира данъци. Екзархът може да защитава интересите на своето паство пред всички нива на управление в Османската империя. През 1871 г., за да се разработи устав за екзархията в Цариград се провежда Църковно-народен събор с участието на 50 делегати от различни части на България през шестмесечния период заседания. Този общонационален форум става значима мирна демонстрация за потенциала и амбициите на възраждащата се България. Затова някои историци - макар че това звучи малко смело - разглеждат Църковно-народния събор от 1871 г. като своеобразна предпоставка за Учредителното събрание през 1879 г.” - споделя Гиньо Ганев."