Теория на киното: Информатични и психоаналитични измерения

Неделчо Милев започва кариерата си на 18 години и е автор на над 2000 текста за киното и театъра, както и стотици изследвания, 18 монографии, книги и учебни материали, публикувани на различни езици като български, руски, френски, немски и английски. През 1966 година той защитава дисертация в Москва, която оставя силно впечатление у известни личности като Сергей Юткевич, Лев Кулешов и Виктор Шкловски. Професор Юткевич описва работата му с думите: "Творчеството на Неделчо Милев представлява забележително явление." Изследователят С. Дробашенко прави паралели между Милев и видни имена като Канудо и Базен, заключавайки че "той се нарежда дори пред Гуидо Аристарко". По време на радио интервю в Лондон Петър Увалиев подчертава таланта и значението на българския учен.

Милев печели уважение от международната филмова общност по три основни начина: Първо, разработвайки своя Теория на психо-физическия монолог. Той преосмисля концепцията за литературния вътрешен монолог чрез анализиране на интроспективните образи в киното; така обогатява не само естетиката но също така психологията. На второ място, той провежда задълбочени анализи относно водещите тенденции в световното кино през 60-те години; неговото проучване върху творчествата на Фелини, Тарковски и Бергман задават нови посоки за бъдещето. И трето - той поставя под въпрос догматичните възприятия от онова време.

Член-кореспондент Тодор Динов