Главата на Гогол. Игрите на гения, или животът на Леонардо

В своята автобиографична творба "Да бъдеш Бош" Анатолий Корольов заявява, че в момента живее четвъртия си живот. Той споделя, че предишният му живот е бил около 1470 година през периода на Късното средновековие в Северен Брабант, по-точно в Херцогенбос, където станал ученик на художника Йеронимус Бош. Маестрото го допуснал до работата си върху известния триптих "Градината на наслажденията", който се намира в музея "Прадо" в Мадрид.

В новия си шедьовър - "Игрите на гения, или животът на Леонардо", авторът продължава своето удивително разказване от Средновековието сега за Леонардо да Винчи. Корольов представя него като съвременник от третия му живот и предлага множество детайли, които дори не са били известни на първия биограф на Леонардо — маестро Базари. Интересно е да се отбележи, че когато Леонардо умира през 1519 година, самият Базари е едва седемгодишен. Освен това Корольов твърди, че Леонардо е открил тайната на безсмъртието и все още съществува.

Четвъртият си живот Анатолий започва през 1949 година в Русия, където попада в тялото на тригодишно момче — единствен син на щастлива двойка жители от уралския град Молотов (който вече не фигурира под това име). С времето момчето пораства и става един от най-значимите писатели във нова Русия.

Той има издадени десет книги и е написал хиляда есета и пет радиопиеси, поставяни в Москва, Талин, Варшава, Братислава и Кьолн. Романът му за отсечени глави - "Главата на Гогол" носи популярност и печели престижната италианска награда "Пене", веднага след Умберто Еко между другите международни отличия. Произведенията му са публикувани не само в Русия но и в Италия, Франция и Германия.

Анатолий Корольов е роден през 1946 г. Премиерата на първия му роман — сюрреалистичният "Дракон" настъпва тридесет години след написването му през 1972 г., а книгата съдържа рисунки и колажи собственоръчно направени от автора. Както една от водещите фигури при руския постмодернизъм той придобива световна популярност с повестите си: „Геният на местността“ (1990), „Ерон“ (1994), „Човекът-език“ (2000), „Главата на Гогол“ (2000), „Змия в огледалото“ (2001) както и с “Да бъдеш Бош” (2004).