Степния вълк

Основната тема в "Степния вълк" е самотата, която се възприема като неизменна съдба, а усамотяването – като драстично отричане на реалността. В стремежа си към свобода и независимост обаче, главният герой попада под още по-тежки окови. Пътят към примирението е представен като разрушителен.

Къде може аутсайдерът Халер да намери връзка с обществото? Вече не в дома на професора; единствено старата кръчма остава убежище за събиране на огорчените, самотните и нещастните поне за час или два, където те намират утеха до следващата вечер. Драмата на Хари представлява отражение на времето - Хесе акцентира върху факта, че пътят към човечността е изключително труден.

Цялото му внимание е насочено навътре – самоанализът носи болка, но също така помага да се заглушат страданията от света около него.