Българската просвета в Солунския вилает

Настоящият изследователски труд се фокусира върху историческото развитие на региона между долните течения на реките Места и Струма, ограничен от планинските вериги Рила, Пирин, Беласица, Малешевска, Огражден и Осогово. Тази територия достига до река Брегалница на запад. Исторически събития в района оказват влияние върху местното българско население, което е преобладаваща част от жителите на градове като Сяр, Драма и Демир Хисар – област обхващаща райони от Кукуш до Солун и равнинната част край Бяло море. На север подножието на Рила и Пирин включва Неврокоп, Мелник и Банско; отвъд планините са Горна Джумая, Кресна и Петрич. Границата на района стига до долината около р. Брегалница с населените места Кочани, Щип, Берово и Струмица.

Съществуват краеведчески проучвания за отделни населени места с детайлни данни относно техния контингент — разкази за герои борили се за свободата на народа си както и информация за духовници - първоначални защитници на националната идентичност по време на робството. Някои от тези изследвания предлагат задълбочена информация чрез архивни документи в допълнение към сериозните анализи извършени от известни историци.

В текста са описани ключови исторически моменти свързани с региона с цел да демонстрират как българското население успява да устои срещу насилието целящо унищожаването му през най-тежките времена. Особено внимание заслужава съвременният процес по дебългаризиране в Македония проведен дори от наши "сънародници", който през средата на 20-ти век не остава назад спрямо жестокостта при погромите по време на робството. Под влиянието на комунистическата идеология те неправилно интерпретират интернационализма водещ почти до пълно заличаване в области населявани десетилетия наред от българи със силно народностно самосъзнание. Новото поколение историци трябва без субективизъм да работят с документите запазени в архивите тъй като това е тяхното задължение към бъдещите поколения – те трябва да осветлят страданията които нашите предци са преживели във века.

Френският писател-моралист Фенелон Франсоа (1651-1715) споделя: "...хората ненавиждащи истината мразят тези които я изразяват...", което важи особено много за антибългарските репресии през вековете.

Целта тази книга е да представи исторически факти базирайки се както средновековни хроники така и свидетелства от съвременниците им; тя има амбицията да възстанови позабравени или потискани имена носящи духа уверенно отбранявали своето българско самосъзнание въпреки затворническия режим или изгнание.
Илия Галчев