Когато бях петгодишен се самоубих

Перспективата на Бъртън Рембранд относно живота остава непонятна за възрастните. Тя е погледът на едно осемгодишно дете. Родителите и учителите му комуникират по начин, който той не може да разбере. Това е разказът на Бърт, написан от него самия с молив върху стените в Тихата стая на Детския рехабилитационен център, където попада след като споделя своите интензивни чувства към момиче от съседния клас. Историята започва с: "когато бях пет години, се самоубих..." В тази преоткрита модерна класика от "един от най-обичаните съвременни френски писатели" (Тайм), Хауърд Батън предава със забележително дълбочина и уникален стил преживяванията на едно психически затруднено - или пък напълно нормално - момче, което за пръв път опознава границите на любовта и живота.