Приказки/ Оскар Уайлд

Високо над града, на внушителна колона, се издигаше статуята на Щастливия принц. Тя беше напълно позлатена, а очите му блещукаха с два ярки сапфира. На сабята му блестеше голям червен рубин. Принцът вдъхваше истинско възхищение у хората.

- Като ветропоказател е красив - забеляза един от градските съветници, който искаше да демонстрира своя артистичен вкус. - Но не е особено полезен - добави той, притеснен да не бъде сметнат за непрактичен.

- Защо не можеш да бъдеш като Щастливия принц? - попита здравомислеща майка своето разплакано момче, което мечтаеше за неосъществимо желание. - Щастливият принц никога не плаче.

- Радвам се поне че има някой в този свят, който е напълно щастлив – промърмори един мъж с разочарование, загледан в прекрасната статуя.