Другата археология

Никой не може да предвиди как ще завърши дадена наука, тъй като това е зависимо от обществото, което постоянно се изменя. Следва да подчертаем, че българската археология все още не е достигнала състояние на "изчерпване", благодарение както на множеството исторически паметници, така и на общественото внимание към тях. Резултатите от археологическите изследвания са далеч от необходимия обем и дълбочина в сравнение с ценността на самите находки, разбрана в най-широк смисъл.

Когато става дума за възможен край на българската археология, трябва да вземем под внимание потенциалната инвазия от чуждестранни изследователи. Ако конфликтът между институции и спекуланти продължи срещу академичните познания в областта на археологията, рискуваме качеството им да падне рязко. В такъв случай българската археология би могла да изчезне от културния контекст в Европа, което би било сериозен удар за настоящето на нашата страна. Защото краят на академичната археология неминуемо води до упадък и загиване на останалите компоненти от основното хуманитарно знание. Не можем ли да поставим въпроса дали това означава края за всичко онова, което удостоверява легитимността ни като цивилизован народ? Теориите относно залеза на народите или края на историята сами по себе си могат ли да бъдат погрешни или умишлено разработени само с цел унищожаване на по-малки и по-слаби общности? Но единствено тези общества могат да бъдат разрушени, които вече нямат желание за живот – тоест такива, които желаят собственото си унищожение.

Надявам се кратките размисли тук да убедят поне някого в това твърдение: науката археология не представлява екзотично занимание с остатъци от миналото; тя е интересно хуманитарно познание с труднодостъпна природа. И причината затрудняването ѝ не идва само от характерното напрежение при всяка научна дейност; проблемът лежи също така във възможността за прекратяване шумовете около нейния реален и романтичен образ.