Султан Махмуд II и краят на еничарите

Книгата „Султан Махмуд II и краят на еничарите“ представлява важен труд в сферата на политическата история. Тя предлага документален разказ за първоначалните осемнадесет години от царуването на тридесетия султан на Османската империя, започвайки с драматичното му възкачване през юли 1808 г. и завършвайки със събитие, наречено "щастливо", което обозначава ликвидирането на еничарския корпус през юни 1826 г. Фактическото изложение проследява точно хода на историческите събития. Дългият списък от проблеми очертава различните етапи и мащабите на грандиозната борба за власт в османската държава. Империята, която вече не преживява времето си на величие, изпитва сериозна агония в началото на XIX век – тя губи войни и територии. В провинциите цари хаос, където аяни и местни еничари се сблъскват помежду си и с армията на султана. В Истанбул реалният контрол принадлежи именно на столичния еничарски оджак, който чрез рекет и насилие тормози населението, а с бунтовете сменя високопоставени лица като везири и дори самите султани. Ограничена група от управляващата върхушка вижда решение за изход от кризата в реформите, започвайки с преобразуването на армията. Но еничарите — основна бойна сила през вековете и привилегирована кастова група — категорично отказват да приемат каквито й да било реформи или дори самата идея за тяхното внедряване. Непосредственото противодействие срещу реформаторските усилия ги поставя начело сред всички консервативни сили в обществото.

проф. дин Цветана Георгиева