10 лъжи на македонизма

Тази книга има за цел да представи на достъпен език реалността относно основите на македонизма, който не е нищо повече от набор от лъжи, без връзка с историческата наука. Тези неверни твърдения служат за обосноваване на дълбоката древност на македонската идентичност, език и държава. В действителност, тези концепции са резултат от великосръбските политически идеи в края на XIX и началото на ХХ век. Теорията им е разработена от сръбски учени като Новакович и Цвиич, които стигнали до извода, че българското население в Македония след 1878 г., когато България получава независимост, не може просто да бъде асимилирано към сърбите. Както казва Новакович: "Ако не можем да ги присъединим към нас директно, поне трябва да отделим това население от българския народ и да му внушим идеята за отделна национална идентичност." По този начин се предполага било то малка и уязвима общност.

През периода между 1912-1915 г. и 1918-1941 г., Кралска Югославия игнорирала препоръките на своите учени и определи българите в Македония като сърби; несогласните с режима били подложени на репресии - затвор или мъчения.

Сръбските комунистически власти проявили по-добра стратегия през 1943 година по време на конгреса в манастира "Прохор Пчински", където учредили македонска националност, писменост и държава. След установяването си властта наложила тези категории чрез тоталитарен режим през следващите почти половин век. Вместо открито да обсъждат произхода им – което започнало едва през 1943 година – те измислили историята им така сякаш тя води началото си още от древността.

При отсъствие на свободни медии или научни изследвания лъжливият нарратив бил налаган безпрепятствено; днес той все още успява да убеди значителна част от жителите в Македония.

В условията на демокрация подобна интерпретация ще бъде разобличена благодарение на свободната преса и научната работа. Много хора в независима Македония (от 1992 г.) зависят икономически от македонизма и активно противодействат срещу истината относно своя произход — факти какво представлява тази идея всъщност: сръбска инициатива наложена със сила през 1944 г., подкрепяна с репресивни мерки до 1992 година.

В един демократичен контекст правото за самоопределяне е свещено личное право. Авторът вярва искрено в демократичните принципи; неговата задача не е разрушаването ами разказването историята както й принадлежности към Вардарска или Егейска Македония — стремейки се лишь да информира читателите за миналото им.