Перо и маска

Преди да стане символ, маската е представлявала конкретна реалност. Тя първоначално е била създадена от човека с цел да улесни живота му и по-късно да олицетворява огромния невидим свят около него. Маската притежава две страни - едната е обективна и свързана с външния свят на природата, а другата е субективна и насочена към социалната среда и интимността на душата. Двойният живот на маската, който разкрива сложността на човешкия опит, продължава хилядолетия наред. Независимо как я разглеждаме в контекста на тези функции, винаги откриваме взаимовръзките между тях, които ни водят до общото определение за маска.

Каквато и перспектива да изберем, неизменно стигаме до нейното основно приложение - театралните постановки. Когато се замислим върху древната маска, автоматично започваме исторически анализ относно развитието ѝ както като реален обект, така и като символ. Това включва преглед на театралната еволюция чрез исторически и художествени категории. В действителност говорейки за маската, ние всъщност говорим за театъра; когато обсъждаме театъра, дискутираме актьора; а когато споменаваме актьора – имаме предвид човека като отражение на социалната действителност, която постепенно става художествена форма./Любомир Тенев/