Великите сопрани на България

Досега световната музикална критика е определяла България като Страната на басите, споменавайки имената на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Въпреки това, басите не са единственото изражение на оперното ни наследство. Множество български певици са допринесли за популярността на нашата страна в света на операта. Нашите сопрани имат особено важно значение в това отношение. Христина Морфова все още носи титлата „Българският славей“. Люба Велич е известна като „Саломе на Саломеите“, а Райна Кабаиванска е наричана или „най-забележителната изпълнителка на Тоска“, или пък „възродената Елеонора Дузе“. Гена Димитрова продължава да бъде недостижима в ролята си като Турандот от едноименната опера на Пучини дори през ХХІ век. Анна Томова-Синтова се смята за „най-бляскавата интерпретаторка“ на Рихард Щраус, докато Дарина Такова получава признание като „най-добрата Семирамида за новото столетие“. Критиците не пестят похвалите си нито към Красимира Стоянова: “Всяко нейно участие във концерт е истински урок по музициране”, нито към Александрина Пендачанска – която я наричат “възродената Люба Велич в образа на Саломе”.

За съжаление, младото поколение почитатели на музикалното изкуство знаят твърде малко за великите български артисти, които завладяват най-престижните оперни сцени по света. Чрез тази книга бих искал те да усетят гордост от факта, че малката България е оставила значителен отпечатък върху развитието на световния оперен театър и че българските сопрани винаги са били важни фигури както в миналото, така и сега сред блестящи сцени като Миланската скала, Парижката "Гранд опера", Ковънт Гардън, Метрополитен опера - Ню Йорк и Виенската "Щатсопер", театър "Колон" в Буенос Айрес.

Марин Бончев