Куджо

Романът спечели Британската фентъзи награда през 1982 година.

Тази книга направи със санбернарите нещо, подобно на ефекта, който “Челюсти” оказа върху големите бели акули.

През есента на 1977 г. Стивън Кинг заминава за Англия с семейството си, за да създаде история за призраци. Този избор не е изненадващ – преди няколко години той посещава Колорадо и оттам произлизат “Сиянието” и “Сблъсък”. Британските медии бързо реагират: “Англия, с богатата си традиция в готическия роман и разказите за духове, ще помогне на Кинг да напише още по-страшен роман от ‘Сейлъмс Лот’ и ‘Сиянието’.” И действително така става. Романът получава името “Куджо”, но темата му няма нищо общо с призраци – напротив, той представлява блестящ пример за суров реализъм и безмилостна психологическа проза. Действието не се развива в Англия.

“Куджо” може смело да бъде наречен "експериментален трилър" благодарение на уникалната си сюжетна структура и прилича на друг значим роман от 80-те години - “Червения дракон” на Томас Харис.

Вик и Дона Трентън са идеално американско семейство: Вик е успешен рекламен агент, а Дона красива домакиня, която се грижи за четиригодишния им син Тад. След като Вик решава да започне собствен бизнес, те напускат шумния Ню Йорк в търсене на спокойствие в идиличното градче Касъл Рок в щата Мейн. Но дали всичко е толкова перфектно? Какво се крие зад фасадата на техния безоблачен семеен живот? Не рискуват ли сбъднатият идеал или „американската мечта“ да се окажат горчива заблуда?

Действието протича в измисления град Касъл Рок — местоположение известно от класически романи като “Мъртвата зона”, “Тъмната половина” и “Неизживени спомени”.

На противоположния край стоят семейство Кембър. Джо работи като механик и е превърнал хамбара си в автосервиз; обича алкохола, грубиянството към жена си Черити и живее скромно близо до мизерията. Въпреки трудностите обаче десетгодишният им син Брет има потенциал за успех — умно момче с амбиции; единственото дете у дома с перспектива пред себе си. Джо обаче желае просто синът му да наследи занаята му вместо да гради свое бъдеще; вероятността това желание да стане реалност расте особено след моментното опълчване на Черити срещу доминиращия й съпруг…

„Докато пишех тази книга я виждах като тухла хвърлена във вашия прозорец… Искрено желаех тя да звучи диво и анархично – подобно на запис от пънк група.“
СТИВЪН КИНГ