Един френски роман

В „Един френски роман“ Фредерик Бегбеде потвърждава своята слава на бунтар и любител на живота, като използва опита си от двата дни в ареста за употреба на кокаин на улицата, за да представи по уникален и увлекателен начин не само собственото си съществуване, но и историята на предците му – дедите и родителите. Чрез това произведение той осветява както миналото, така и част от настоящето на Франция през последните сто години. В търсене на изгубеното детство авторът изработва автобиографичен текст, в който настояще и минало се преплитат по едновременно остроумен и емоционален начин.

Бегбеде разказва историята на Ема Бовари от 70-те години, която по време на развода си повтаря мълчанието наследено от своето поколение относно страданията след двете световни войни.

Той описва един мъж, превърнал се в ловец на удоволствия като форма на отмъщение заради оставянето му; баща с цинична нагласа вследствие разбитото си сърце.

Историята включва също така един голям брат, направил всичко възможно да избегне влиянието на родителите си, както и малкия брат, чиято цел е да не бъде подобен على големия.

Разказът проследява меланхолично дете израснало в страна със суицидални тенденции под грижите нa родители отчаяли се от провала в брака им.

Накрая става дума за държава успяла да загуби две войни при твърдението че ги е спечелила; а впоследствие губеща колониалната си империя без самочувствието й да пострада.

Такъв бе животът ми: истински френски роман.