История во кратце о болгарском народе славенском 1792

„История во кратце о болгарском народе славенском“ (на църковнославянски: Исторiя во кратц? о болгарскомъ народ? славенскомъ) е историческо произведение, написано от Спиридон Габровски и завършено през 1792 година.

При съставянето на текста си авторът черпи информация от „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, Зографската история, руския превод на „Църковни и граждански деяния“ от Цезар Бароний, както и от „Световна хроника“ на Йоан Зонара. Включени са също произведения на руския писател Д. Ростовски, трудове на Черноризец Храбър и житието на Григорий Синаит от Калист І.

Под влияние на родолюбивите си чувства, Спиридон Габровски акцентира върху древността на българите и постиженията им под управлението на техните царе. Той разглежда историческата съдба на народа в контекста политическия живот сред другите балкански държави до 1789 г. За пръв път в новобългарската литература той описва народните обичаи и празници. Произведението предлага значителен фактически материал, който отец Спиридон използва свободно.

Според Петър Цончев първият препис от оригиналния ръкопис е извършен през 1819 г. от друг жител на Габрово - Петко Попманафов. Книгата става известна за научната общност през 1869 г., когато руският учен Александър Гилфердинг обявява откритие за оригинала недалеч от Брегалница по време на своето пътуване в Македония. На тържество организирано по случай хиляда години след смъртта на свети Кирил в Санкт Петербург той споделя тази важна находка.

След кончината му ръкописът остава собственост на Императорската публична библиотека в Санкт Петербург.[1] През 1900 г. текстът е публикуван благодарение усилията на Васил Златарски,[2] а през 1992 г. Боряна Христова подготвя неговото факсимиле.[3] През 2000 г., книгата излиза с модерен български превод направен от Минчо Минчев.[4]