Една необикновена съдба. Автобиография

През 1943 година, шестгодишният Симеон става известен като „детето цар“ след внезапната смърт на своя баща, цар Борис III. Въпреки това, Деветосептемврийският преврат през 1944 г. слага край на монархията в България и принуждава царското семейство да емигрира – преминавайки през Истанбул, Александрия и Мадрид.

Точно петдесет години по-късно прокуденият владетел се завръща в родината си и е посрещнат радушно от хората, които виждат в него надежда за бъдещето в трудните времена на прехода. Отговаряйки на тези очаквания, само няколко години след завръщането си, цар Симеон II печели демократични избори и става първият монарх-министър-председател на страната. С ясна представа за духа на времето той води България към присъединяване към НАТО и Европейския съюз – две цели, осъществени съответно през 2004 и 2007 година.

В този откровен разказ за живота си авторът споделя впечатления от невероятния си жизнен път, разкривайки неизвестни досега факти и тайни извън общественото внимание. Той предлага уникални свидетелства за времето прекарано далеч от Родината му, но все пак оставайки дълбоко свързан с нея. Събитията са представени от лична гледна точка с емоционален заряд от преживяванията му комбинирани с реализъм. Дългогодишните записки и запазените лични спомени служат като основа за тези мемоари. Книгата не представлява хронологичен отчет за живота му; вместо това тя представлява поредица увлекателно описани събития от различни периоди., които често се преплитат помежду си.