Монахът-княз. Владетелският статут на Св. Борис от 889 до 907 г.

В произведението „Монахът – княз” Георги Тодоров продължава изследванията си за светеца, който играе важна роля в българската история - св. княз Борис. Той е духовен лидер, известен с това, че "изследва всичко", докато самият той остава неразбран от мнозина. Авторът разглежда управленските действия на св. Борис от момента на замонашването му през 889 година до смъртта му през 907 година. Много малко хора знаят, че по време на монашеския период от неговото управление, той реализира значими държавнически дела. Докато трагичният случай с първородния Расате и неговото отклонение от християнството - решението да разруши наследството на баща си и да възстанови езическите вярвания - често се споменава в учебниците, реалното съвместно или дори надзорно управление със славния му син цар Симеон Първи остава недостатъчно оценено в историографията.

С опора върху множество автентични исторически документи авторът показва, че нито при властването на Расате, нито по времето на Симеон св. Борис не е абдикирал напълно от властта си. Фактите стават още по-убедителни след открития наскоро оловен печат на светеца под името Михаил като монах-княз. На двете страни на печата може да бъде прочетен уникален надпис: + Богородице, помогни на твоя раб + Михаил монах, станалият по Божие решение княз на България."