Доктор Живаго

Романът е бил забранен в Съветския съюз от момента на написването си до 1988 година, поради своя критичен характер. Творбата получава Нобелова награда за литература през 1958 г., но под натиска на властите авторът решава да се откаже от нея.

Създаден през 1955 г., романът вижда светлината на печат в Русия едва след три десетилетия. Той разглежда теми като революцията както в обществото, така и у индивидите; „борба с историята”; любовта – включително невъзможната връзка между Лара и Юрий, отношенията между Тоня и Юрий, както и Лара и Паша; любов към родината; стремежа към идеали – нуждата от тяхното изграждане или отказа им; християнството – не само като религия, а също така във възприятието му. Най-вече обаче романът изобразява различния човек, който не може да се впише в реалността: всеотдайният егоист, предан прелюбодеец и прагматик отдаден на поезията.