Кръвта на другите

„Кръвта на другите“ (1945) представлява втория роман, в който съдбата на двама млади герои се преплита с историческите събития във Франция по време на Втората световна война. Жан и Елен преминават през сложни любовни отношения и политически трансформации. Жан, който първоначално е убеден пацифист и отказва да приеме наследството на баща си – печатницата, за да избере сам своя път, постепенно става организатор на подривни действия. Аполитичната Елен, работеща като продавачка в сладкарница и текстилен дизайнер, също решава да се присъедини към Съпротивата. Романът предлага размисъл относно човешката отговорност и изборите, които правим; разглежда доколко можем да защитаваме собствените си позиции и дали имаме право да определяме съдбата на другите хора - т.е., „кръвта на другите“, дори когато целта ни изглежда благородна. На последната страница читателят намира отговори чрез диалога между Жан, Елен и Симон дьо Бовоар по този въпрос.

Историята започва със своя край, след което авторката проследява предисторията с характерния си богат метафоричен език. Чрез ретроспекции тя често сменя перспективата от първо лице към трето лице и редува действия с мисли и разсъждения до логичното развитие на сюжета.

По мотиви от романа е заснет френско-канадски филм през 1984 г., режисиран от Клод Шаброл с участието на Джоди Фостър.