Деликатност

Натали изгубва любимия си съпруг и сърцето й се превръща в крепост, в която и най-блестящият прелъстител не може да проникне. А ако човекът, който вехне по Натали, не е прелъстител, не е блестящ, не може да се похвали с никакви забележителни качества, но притежава вродена деликатност?

Фоенкинос постига невъзможното: написва сантиментален роман, който ни кара да се усмихнем и да се замислим. Диалозите, ситуациите са пикантни и… деликатни (в. „Фигаро”).

Деликатност: същ. ж.р.
1. Проява на вежливост; тактичност.

Деликатен: пр. (лат. delicatus).
1. Нежен; изтънчен; изискан. Деликатни черти на лицето. Деликатен аромат.
2. Крехък. Деликатно здраве.
3. Труден; опасен. Деликатна ситуация. Деликатна маневра.
4. Вежлив, тактичен. Деликатен човек. Деликатно внимание.
Лит. В деликатни отношения съм с някого; в хладни, в лоши отношения съм с някого
Неодоб.: Престорен; претенциозен. Правя се на много деликатен.
(„Ларус”)