Друга история на най-голямата война Кн.1: Разгарянето на пожара

Моята внимателно обмислена и изпълнена с преживявания история за Втората световна война се опитва да проникне в "Третата истина на Ничията земя", разположена между двата фронта, макар че там съществува риск от попадане "под кръстосан огън". Ако някой не одобрява тази "другост", той има правото да сподели своята собствена, надявам се, искрена версия на събитията. Защото в науката единственият автор е само един, докато гледните точки и историите са множество. Като човек, понесъл последиците от миналите поуки, няма да заплашвам несъгласните с: "Чети, защото всичко е било точно така!"

По време на поредната Руско-турска война на 10 май 1773 г., генерал Александър Суворов решава смело да премине Дунав и след една седмица неговият отряд завладява укрепления град Тутракан. Младият командир радостно информира началника си: "Слава Богу! Слава Вам! Завзехме Тутрукай!" Обиден от самоволното действие и нарушаването на оперативния план, фелдмаршал Пьотр Румянцев Задунайски изисква строг наказателен процес срещу бунтовния военачалник. Но Екатерина II Велика записва кратката резолюция: "Победителят не подлежи на съд!" По този начин императрицата формулира историческа закономерност, която никой не посмява да оспори. Тя награждава генерал Суворов с орден "Св. Георги" и му осигурява път към бъдещето като генералисимус.

Не само че победителите не бъдат съдени, но те также влияят задкулисно върху Историята от позицията си на недосегаеми; мнозинството историци предпочита удобно да ги следват безпрекословно. Докато оформя Историята според своите виждания, другият генералисимус Йосип Сталин заявява: “Историята е забравяща дама; това не е страшно – важното е тя да има добри секретари.” И така достигаме до „Десетте сталински удара“, които оказват решаващо влияние върху успеха във Втората световна война. В същото време лидерът открито признава пред малък кръг хора за своето неудовлетворение относно образованието си: “Какво може да се направи? Не всеки може да бъде академик.” /Георги Марков/