Phenomenologie de la vie religieuse

Под заглавието "Феноменология на религиозния живот", избрано лично от Хайдегер, за да замени "Феноменология на религиозното съзнание", произведението обединява три серии текстове: лекцията „Въведение в феноменологията на религията“, изнесена през зимния семестър 1920-1921 г. в университета Фрибург-ен-Брисгау, която е съсредоточена върху посланията на свети Павел; курсът „Августин и неоплатонизмът“, проведен през лятото на 1921 г.; и един курс по средновековна мистика, който бил анонсиран за зимния семестър 1919-2020 г., но не се е състоял. В една фраза се резюмира духът на това изследване: „Автономията на религиозното преживяване и неговият свят трябва да бъдат разглеждани като абсолютно оригинална интенционалност с характер на напълно първоначално задължение; също толкова оригинално е специфичното му светско и аксиологично съдържание.“ Тези богати текстове не само показват как Хайдегер се включва в проекта за философия на религията – дисциплина, която по онова време активно се развиваше – използвайки основните концепции от хусерловата феноменология. Освен това те представляват важна стъпка в развитието на ново разбиране за феноменология, обозначавано с термина херменеутка на фактическия живот.