Осили

Не успях да разбера как се краде синьо от изгрева...

* * *
Как става акварелът? Хвърляш четките си в реката и гледаш залеза...

* * *
Една птица стъпи на младата праскова в двора... Счупи едно от трите й клонки... Какво ще правим, птичко?

* * *
И това, в което вярвах, се разпиля по пътя... Подхлъзнах се с усмивка...

* * *
Цял ден играех с оцветяването на листата на двора в зелено... И пак падат. Може би е безнадеждно...

* * *
Ако получиш ново куче, не бъди изненадан, когато старото му каже: „ЛЕГНИ“!

* * *
Докторът ми забрани да ям памук... Казал е, че съм правил безсмислено количество облаци сутрин... Странен човек!

* * *
Ще построя дърво…

* * *
Започвам все повече да се чувствам като дюнер – точно както онзи статус: „Ако доближиш дюнер до ухото си, ще чуеш мълчанието на агнетата“…

* * *
Дните преминават като книга… Без илюстрации! Завършени изречения без нежност… Не съм тъжен; просто осъзнавам силата на безтегловността…