Човекът с 1000 лица

Как едно малко момче, разстроено от факта, че случайно е причинило смъртта на птица, след години се трансформира в безжалостен убиец? Той успява да заблуди полицията с хитрост и чар, бяга от строго охранявани затвори в Канада и Франция и в крайна сметка става обществен враг номер 1 в тези две страни.

След като се сблъсква с омраза, насилие и смърт по време на Френско-Алжирската война, той опитва неуспешно да намери място в обществото. Оставен сам да се справя със своите психични травми, Жак Месрин решава да избере криминалния живот – започвайки кариерата си като гениален крадец и банков обирджия. Неговият най-голям успех е същевременно неговият провал: начинът му на живот е извън пределите на морала и закона. Страстта му към разрушението го кара да атакува всякакви фалшиви авторитети, включително държавните институции. По-късно, преди последното си бягство от затвора, когато пише автобиографията си - която всъщност представлява обвинителен акт - Месрин осъзнава колко погрешна е била представата му за щастие: „Не знаех как човекът с малкото богатство може да бъде щастлив просто защото го е спечелил чрез труд; не разбирах необходимостта от пари за истинска богато-сетивност; […] че създаването на семейство и наблюдаването как растат децата ти носи автентично щастие; че героизмът всъщност означава всекидневната борба срещу житейските трудности.”

„Човекът с 1000 лица“ е едно от прозвищата дадени на Месрин от медиите и избрано за заглавие на българското издание на автобиографията му поради многозначността на оригинала L’Instinct de mort според Фройд.

През 2008 година двата филма посветени на легендарния гангстер "Обществен враг №1" (L'Ennemi public №1) и "Влечение към смъртта" (L'Instinct de mort) печелят наградата „Сезар” за актьора Венсан Касел и режисьора Жан Франсоа Риши.