Народната история между устност и писменост

Книгата разглежда понятието "народна история" през призмата на колективната памет. Изследва се как тя е изградена и функционира от времето на националното и държавно оформяне до съвременността, както и нейното значение като "автентично", вековно знание, предавано между поколенията, в контекста на романтичния идеал за "народния дух" от XIX век. Основните теми включват взаимодействията между устната и писмената традиция, институционални и локални аспекти, научен дискурс спрямо популярна литература и фолклорни разкази. Конкретният обект на анализа са т.нар. "предания", или /псевдо/исторически истории за битките и смъртта на цар Иван Шишман, както и тези свързани с родното място и гроба на преподобни Паисий Хилендарски в Самоковско. Процесът по конструиране на тези предания е проследен от края на XIX век до днешния ден чрез постоянния обмен между устно/фолклорно/локално познание и печатните медии - преса, краеведски издания, научна литература и популярни книги.

Селото Доспей в Самоковско играе ключова роля в запазването на "историческата памет" в региона, тъй като там се срещат разказите както за цар Иван Шишман, така и за отец Паисий Хилендарски. В приложението към текста са включени основната част от записаните устни разкази от селата Доспей и Райово, които се публикуват за първи път.