Доказателство за Рая

На 10 декември 2008 година д-р Ибън Алегзандър е приет в спешното отделение с необяснима болест, за която медиците не могат да намерят причина. Вскоре след това той изпада в кома. Оказва се, че страда от рядка форма на бактериален менингит, който засяга само един човек на всеки десет милиона и поразява предимно деца. За възрастен човек заразяването може да стане само след операция на мозъка, каквато обаче Ибън никога не е имал.

След седмица в кома шансовете му за оздравяване са почти нулеви – заболяването е толкова агресивно, че унищожава мозъчната тъкан и води до смъртност над 90%. Дори ако успее да излезе от комата, вероятността той да остане във вегетативно състояние е огромна. Затова когато Ибън започва не само да отваря очи, но и говори свързано и разумно, това се счита за истинско медицинско чудо. Той разказва за преживяванията си в едно различно измерение, където срещнал Бога. Опитите близо до смъртта често се наблюдават при пациенти с критични състояния; въпреки сходството между техните истории обаче медицинската общност продължава да ги разглежда като резултат от несъзнателна активност на мозъка. При случая с Ибън подобни твърдения не важат: неговият мозък не функционира през време на заболяването.

Ибън бил удивен от ярките цветове на света около него - там срещнал ангелски существа и могъл телепатично да комуникира или слуша неземна музика.

Бактериалният менингит поврежда кората на главния мозък - частта която управлява нашите мисли и чувства; по време на дългата си кома тази зона у Ибън била недействаща. Независимо от това опитът му изглеждал по-реален отколкото всичко случващо се в "истинския" свят според него самия — неврохирургът остава озадачен относно непознатото явление което противоречи на познанията му за функциите на човешкия мозък.

Той задавал въпрос дали има висше съзнание извън времето и пространството – реалната същност на човека? Това било откровение особено важно за традиционния учен като него, който досега скептично гледал към концепции като Бог или живот след смъртта.
Случилото се с него предлага нов поглед върху природата na human consciousness (човешкото съзнание). Той получава няколко основни послания характерни за всички преминали през подобни опити: безусловна любов; отсъствие na страх; няма грехове а само житейски уроци които трябва da усвоим.

Изживяването нa д-р Алегзандър подтиква даже най-запеклите научни скептици (какъвто бил той самият) да преосмислят мнението си относно реалността nа тези преживявания край границата със смъртта както και идеята za други светове i безсмъртие nа душата.

Преживянето нa д-р Iбан Алегзандер представлява една oт най-странните истории чувани мoжe би za повече od четири десетилетия изучаване nа този феномен - живо доказателство зa наличието нa живот след смъртta.
Д-р Реймън Муди автор nа „Живот след живота“.