Демоните на Фуатино

В този момент бях напълно изтощен и нямах никаква надежда. До шхуната оставяха само стотина фута. Лицето ми беше потопено във водата, когато забелязах как акулата се приготвя за ново нападение. Тогава видях кафяво тяло да преминава между нас - това беше Отоо.

- Плувай към шхуната, господарю! - извика той с весело настроение, сякаш всичко е просто игра. - Аз познавам акулите. Акулата е мой брат.

Слушах го и започнах бавно да плувам напред, докато Отоо обикаляше около мен, винаги поставяйки се между мен и акулата, отблъсквайки атаките й и ме окуражаваше.