Православни български манастири

България, като страна с дълбоки корени в православната християнска вяра и свързаната с нея култура, притежава безценно наследство – манастирите. Те са важни центрове на българската духовност през вековете на историята на страната. В контекста на драматичните събития, които белязали съдбата на народа ни, манастирите не са просто места за молитва и отшелничество. Запазвайки своето уникално духовно, културно и социално значение, те играят роля на образователни и художествени центрове, а също така укрепват българската етнокултурна идентичност както в периоди на възход и славна история, така и по време на нашествия и чуждо владичество.

В днешна България функционират над осемдесет манастира; много от тях продължават да бъдат активни средище за православие и религиозен живот въпреки дългото османско управление, секуларизацията през 19-ти до 20-ти век и влиянието на комунистическия режим между 1944-1989 г. Ако добавим обителите извън пределите на България в историческите територии със значимо българско присъствие (предимно в Македония), броят им е двойно по-висок. Извън границите й се намират свещени места като манастира "Св. Наум" край Охридското езеро, Лесновският, Осоговският , Марковият , Бигорският манастир , Трескавец или Погановският и Пшинският манастир в Сърбия. Средновековният скален комплекс близо до Мурфатлар (Басарабия) също представлява част от това богатство наред с обители край Тулча (Северна Добруджа), която вече принадлежи на Румъния .