Аз съм Ози

Баща ми винаги повтаряше, че един ден ще постигна нещо значимо. „Имам интуиция за теб, Джон Озбърн”, казваше след като беше изпил няколко бири. „Или ще направиш нещо забележително, или ще попаднеш в затвора.”
И наистина се оказа прав.
Влязох зад решетките преди да навърша осемнайсет години.

Когато бях дете, ако ме сложехте до другите момчета от квартала и попитахте кой от нас би могъл да достигне 2009 година с пет деца и четирима внуци, живеещ в Бъкингамшър и Калифорния, никога нямаше да избера себе си. А ето ме сега, готов да споделя своята история със собствени думи за първи път.
Всеки ден от живота ми е бил запомнящ се. За тридесет години приемах опасни комбинации от алкохол и наркотици. Оцелях след сблъсък с самолет, преживях смъртоносни свръхдози и венерически инфекции. Срещу мен имаше обвинения в опит за убийство.
Голяма част от моята история може да звучи неприятно. Направих много лоши неща през годините. Да, тъмната страна винаги ме е привлекла. Но аз не съм злото; просто съм Джон Озбърн – хлапето от работническия район, което напусна фабриката и реши да започне живот на купони.