Шегата

Дали историите, освен че съществуват и се случват, трябва да носят някакво послание? Надявам се, не е необходимо да подчертавам, че имам ясно и логично мислене. Въпреки това, може би в мен все още има следи от ирационални вярвания – например онази странна представа, че всичко случващо се в живота ми притежава смисъл или значение; че животът сам по себе си ни разкрива неща за своята природа и постепенно ни показва тайните си; представяйки се като ребус с послания, които трябва да разгадаем. Историите на нашия живот са митология на самото съществуване и именно в тази митология можем да намерим ключа към истината и тайната. Дали това е заблуда? Може би така е, дори вероятността за това е голяма. Но аз не мога да избягам от нуждата си да анализирам собствения си опит (сякаш там действително има скрит смисъл или важност), нито пък мога да потисна тази потребност дори ако тя надхвърля простото желание за игра (като решаването на ребуси).