Пътешествията на Гъливер

…Получих знак да хвърля двете бъчви, но преди това предупредиха хората да се отдалечат, като викаха силно „Борак мивола". Когато видяха как бъчвите летят във въздуха, всички заедно извикаха „Хекина дегул!" Признавам, че когато малките човечета се движеха по тялото ми, често ме обземаше желанието да хващам четиридесет или петдесет от тях и да ги изпратя на земята. Но следвайки спомена за болката от стрелите им — а вероятно не беше и най-лошото, което можеха да направят — и с оглед на честната дума, която бях дал (такъв бе смисълът на моето учтиво поведение), скоро успях да потисна тези импулси. Освен това чувствах задължение към народа, който ме е приел с щедри угощения без значение за разходите. Въпреки всичко не можех да не се удивлявам на куража на тези дребни смъртни създания, които посмяваха да катерят и разхождат по мен; ръката ми оставаше свободна и те даже не трепереха при вида на такова огромно същество като мен…