Записки безумной оптимистки

Често получавам от читателите едни и същи въпроси: истина ли е, че съм осиновила Аркадия, удочерила Машу и живея в селцето Ложкино сред множество животни? Когато авторът пише от първо лице и дава имената на главните герои на членове от семейството си, у хората може да се появи усещането, че писателят разказва за себе си. От една страна това е вярно - много неща в романите ми са вдъхновени от личния ми опит, но от друга... Не наследих огромно богатство като Даша Васильева, не избягах от дома си като Евлампия Романова, не израснах в семейство с алкохоличка и престъпник като Виола Тараканова и никога не бях мъж като Иван Подушкин. Въпреки това моите персонажи са част от мен, а аз съм част от тях. За да направя разграничение между Агриппина и Дария, написах автобиография без лъжи. Някои събития просто оставих незасегнати. През годината когато навърша сто години ще публикувам още една книга с всичко което желая да споделя; засега... Животът продължава – случват се всякакви ситуации – добри или лоши; единственото неизменно остава моето правило: "Каквото и да стане, никога не се предавай!"