По следите на всемогъщите

**Предговор**

Досега съм написал двадесет и една книги, посветени на темата за извънземните - онези загадъчни астронавти, които са посетили нашата Земя преди много векове. Осъзнавам, че по почти всяка тема може да се водят спорове – както относно възможността за бъдещи космически пътувания, така и що се отнася до интерпретацията на археологическите находки. Но едно е безспорно: наличието на свещените текстове. Удивителното при тях е, че множество от тях са написани в първо лице единствено число – т.е., от свидетели на събитията. Това ни поставя в трудна ситуация.

Можем да предположим, че авторите на тези писания са били учители или дори фантасти по свое време. Въпреки това те разказват как им говорили "учители от облаците" или описват свои преживявания с небесни наставници. Дали всичко това е просто плод на въображението?

Не! - реагира вярващият. Текстовете не са измислени; техните автори действително са изпитали всичко това. Но кой тогава им е говорил? Кой им се явил сред огън и дим? С превозни средства с колела и крила?

Разбира се, добрият Господ! - ще отвърне вярващият. Аз самият съм дълбоко религиозен човек; знам, че Божия дух съществува и все още моля всеки ден. Но представеният ми Бог не би трябвало да прави шум с някакви пушещи машини с вибрации и неприятна миризма; той няма нужда от транспорт със колела или крила. А ако не е бил добрият Господ този, който общувал с предшествениците ни, то остава въпросът: кой тогава?

В настоящата книга предлагам актуално тълкуване на два примера от Стария Завет и ги правя технически разбираеми за читателите си. Надявам се моите читатели да бъдат като мен – верующи, но не naivni.

/Ерих фон Деникен/