И имаше любов в гетото

Разказът е прост и без излишен патос, но вълнуващо докосва всеки човек.

За Варшавското гето са написани многобройни страници, които се фокусират върху смъртта, глада, депортациите и страданията. Марек Еделман, един от лидерите на въстанието, задава важен въпрос:

Но защо никой не пита дали в гетото е имало любов?

Така започва една от най-личните книги за Варшавското гето. Еделман не поднася историята като стройна хроника. Паметта идва на парчета: лице, улица, име; моменти на щастие; момиче, което решава да последва майка си към вагоните; жена, която остава с децата си; двама души решили да бъдат заедно възможно най-дълго.

Паула Савицка записва тези спомени по начин, който запазва гласа на Еделман - суховат и понякога остър, лишен от ненужни embellishments и именно затова още по-въздействащ. Историята тук има лица. Хората носят имена. А любовта приема множество форми: страстност, приятелство, родителска обич, вярност и грижа – всичко това свързано със стремежа да не оставиш другия самотен.