Баща. Пъзел

„Баща“ – отсъствието на пълен член при тази важна дума може да изглежда странно, особено като се има предвид, че авторката е дъщерята на известния психоаналитик Жак Лакан – Сибил Лакан (1940-2013). Тя е третото му дете от първия брак.

С това заглавие Сибил избира да говори за собствения си опит: „да обсъждам бащата такъв, какъвто беше за мен Жак Лакан, а не човека като цяло и още по-малко неговата роля като психоаналитик“.

Подзаглавието „Пъзел“ предполага дали не става въпрос за смело изследване на нов жанр? Отношението между всяка дъщеря и нейния баща – даже в ситуации с щастлива връзка – вероятно винаги носи някакво парче от страданието. А какво се случва, ако обичта на детето бъде засегната именно в самото начало на езиковото изразяване?

Тази книга представлява смесица от остри и нежни проблясъци – спомени, които не могат да бъдат класифицирани нито като роман, нито като автобиография или мемоари. Тя е пъзелът от стремежа към самоизразяване и автентичност – безмилостен копнеж, чрез който една жена може би успява да завоюва своя собствен глас. И свят.