Тибетска книга на мъртвите. Бардо

Дървото "Бодхи" е основен символ за всички буди, независимо от времето и мястото. Счита се, че достигането на Бодхи или духовното просветление може да стане единствено в близост до това дърво.

"Тибетската книга на мъртвите" предлага уникално учение относно състоянието на човека и по-специално на неговото съзнание след физическата смърт. Това учение принадлежи към будисткото течение Махаяна, но достига своят най-висок потенциал в Тантраяна или Ваджраяна - най-езотеричния клон на будизма. То възниква в Индия, но разцъфтява особено силно в Тибет.

Терминът "Бардо" буквално означава "между две състояния". В контекста на физиката и философията той описва периода между смъртта и последващото прераждане или освобождение - тоест времето между (физическата) смърт и (обикновено) ново раждане.

Едно от най-дълбоките произведения на тибетския будизъм, наречено "Тибетската книга на мъртвите", служи като ценен източник за разбиране на виденията при умиране и тяхната истинска природа.