Непокорни поданици на султана. Документален сборник

„Петвековният период на османско робство се счита за един от най-тежките и трагични етапи в историята на България. Това време е белязано от сурова феодална експлоатация, политическо неравенство, произволи и насилия, както и от дискриминация по народностни и религиозни признаци. В него настъпва масово унищожение на културните наследства и ценности, което спира развитието на българската идентичност за дълги векове.

Завоеванието на Балканите оказва особено тежък удар върху българския народ: много българи са убити, други изгонени зад граница или разселени вътре в империята с цел обезродяване. Тези събития продължават не само през периода на завоюване, а до освобождението през 1878 година. Заради това около половин милион българи живеят извън родината си (в Унгария, Влашко, Молдова и Русия) през втората половина на XIX век – почти всеки пети човек емигрирал. Османските власти заселили различно население - турци, тюркмени, араби и др., които обединява мюсюлманската религия и турският език; така асимилацията засегнала дори местното нетурско население.

Тъй като колонизираното мюсюлманско население било ограничено по численост и не могло да удовлетворява нуждите на империята, мнозина напуснали територията след определени периоди; особено активно те се изселвали по време на Руско-турската война между 1877-1878 г.

В опитите си да укрепят присъствието си сред мюсюлмантите в България османците започнали последователна политика за налагане исляма и турския език сред местното християнско население - подобно каквато практика прилагали в Мала Азия. Документални свидетелства от различен произход ясно показват тази политика: методите за налагане исляма; случаи както индивидуално така масово приемане у всички части на страната; съпротивата срещу тези асимилаторски усилия.

Има множество документи относно протестите срещу властта от страна на мюсюлманското население – независимо дали става дума за отделни действия или обща съпротива между мюсюлмани и християни против угнетителите.

В условията под османска власт широкият слой мюсюлмани бил жертва именно na жестока феодална експлоатация кoeто довело до класова борба във формата икономическа , политическа или идеологическа .

Запазените документи от този исторически период рядко разкриват етническата принадлежност зад имената с муслиманска звучност . Все пак , предвид малкия размер инородната популация тук , че процесът по исламизация касае голяма част осталась особенно след значителния ръст своебразного помохамеданчвания то очевидно е че основната част этого населения принадлежи към коренното българско общество . С оглед всичко това може да бъде заключено , че борбaтa cрещy султанството e проява освен класови конфликти но носи специфично национален характер .

Сборникът съдържа материали организирани в две основни секции : Първата включва документи свързани със самостоятелните действия mюнсюмания против osmanlijsko владеене ; А вторият раздел описава общността битки i приятелските отношения между тях hristiyani те . Но такъв тип деления ни дават пълна картина — даже първата секция има примери с обща борба докато второто предлага лична активност.”